ZamDirector (Jane Doe)
74 508
May 12, 2017, 10:59 PM

Износен 

  Poetry » Other
771 2 9

В мен ухае на люляк. Цветята обаче
отдавна напуснаха сивия град.
Един натюрморт скрих, останал сираче.
И протяга за пени листенце. От глад.

 

В мен растат пирамиди зелени. Елѝ!
И с купол пробиват дюшамето на Бога.
И дращят ме вътре със нокти-бодли.
И от страх ги забиват. Щом пропадат на горе.

 

В мен запалена свещ гори ли, гори.
И претапя във восък  ръцете ми. Чезна.
Вече нямам прегръдки. Но имам сълзѝ.
И събирам ги в кладенец, пълен със бездна.

 

В мен се блъскат врабчета. Невидимо зло съм.
Стоя и събирам смеховете на бурите.
С тънко чувство за хумор. Тънко колкото косъм,
съдбата умело изши ми цървулите.

 

В мен живееше тя. Ала бе на квартира.

После просто си тръгна. Не ми ѝ плати.

На масата само недопитата бира

разказва за допира с устни едни.

 

Не, не ми стана тъжно. Тъгата е лукс.
А пък аз бях по селски сергии прахосан.
Дъвча само огризки от спомен за вкус.
Вкус на някакви чувства далечни. Износени.

© Jane Doe All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??