Изпепелена
Угарка от цигара аз настъпих,
все още тлееше жарта.
Унесена от делника пристъпих
и в теб ударих се. Съдба.
Извинение в шепот мина
покрай пламналите ми страни.
Фасът твой бил. Без причина,
по навик хвърлен,не за да гори.
Погледнах те и ти поспря се
за да поплуваш в моите езера.
Искра роди се и загря се
в целувките, които пожела.
С времето разбрах за тебе,
че огъня е твоя хоризонт,
където всяка крачка нестинар е
и стъпала танцуват мълчешком.
Не бях стихийно подходяща, вятърна.
Отдръпна се, когато ме завари
да скривам раните-изгаряния.
Несъвместима мисъл те попари.
Прекърши се, заля огнището.
До пепел мостът изгоря.
Скривалище намери в нищото,
но аз умея да летя.
© Ниела Вон All rights reserved.
