Изпепеляващо нежно
Изпепеляващо нежно
Не смей да ме отблъскваш! Не, не смей!
Обичта ми от това ще стане по-голяма,
ще пламне, като в сухо лято - не, недей...
И много тъжна - развилняла се за двама,
изпепеляваща ще тръгне да руши света.
Ще повали по пътя си гори многовековни,
на пъстроцветните поля ще обгори цвета.
След нея планините ще са страшно равни,
а водата в океани и морета ще се изпари
от пламъците ù - незнаеща как да ги спре.
И щом остане без нито капка силичка дори,
смирена, на нашата врата пак длани ще опре.
От гняв направила в сърцата непрогледно,
в очите ни ще поседи, до много късен час.
За да ни помилва нежно - като за последно,
така, както правиш ти, така, както правя аз...
© Светла Асенова All rights reserved.
