Изплакано
крилото на гарван
със писък убива нощта
разкъсва вените на живота...
от окото ми капва студена сълза...
(мисълта е, всъщност,
ефирна гарота)
изгубвам се в спомени...
носена бях на ръце...
и Великата Блудница бях...
със дарено от някого
чуждо лице...
и умирах от страх...
някой маската да не вземе,
защото да си различен
е най-тежкото бреме...
с отчаяна мисъл
Вавилонските Кули руших
... тежки клетви изрекох
после (със вик!) ги отрекох
тишина си внуших
издигах мълчанието в култ
и да нямам сърце
пред себе си се зарекох
после със слепи ръце
потърсих човешкото в Юда
... и прегърнах онзи...
(Човека!)...
направил живота ми труден!
сторих това без никакъв страх...
(да обикнеш врага си
... не е най-тежкия грях)
Жени Иванова
(посветих го, посветих си го...)
© Jasmin All rights reserved.
