Изплакано

Feb 17, 2015, 1:03 PM

Poetry » Love

561 1 2

крилото на гарван
със писък убива нощта
разкъсва вените на живота...
от окото ми капва студена сълза...
(мисълта е, всъщност,
ефирна гарота)
изгубвам се в спомени...
носена бях на ръце...
и Великата Блудница бях...
със дарено от някого
чуждо лице...
и умирах от страх... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Изплакано

Want to read more?

Random works