Изповед
Шепни ми…
и политам в небето,
любовни слова,
когато дочувам.
Шепни ми…
Не чувам ли нежни слова,
щастието
сякаш ми е отнето
и в собствена клетка
от липса на думите ти
бесувам…
Милвай ме…
и всеки атом
в мене ще настръхне.
Оплитай ме
в мрежи красиви.
Милвай…
Сълзите предателки,
от ласките бързо изсъхват.
Всичко рискувам,
за да те имам…
Носи ме…
В Душата си,
като амулет.
Като орисване
за ново начало.
Носи ме
в Душата си,
като подарък,
като ценен предмет...
Само там,
в Душата твоя
чувствам се цяла.
Повикай ме…
И ще бъде
най-прекрасния ден
Щом устните ти
прошепнат „ Любима...“
Повикай ме…
във ден
съвсем обикновен
просто на чай
или
на чаша вино…
Обичай ме…
като Вятър,
засвирил соната!
Като Дъжд
ме обичай!
Обичай ме,
Като Сняг,
нежно завиващ земята!
Като морски вълни...
Да!
На Море ми приличаш…
От страх…
Дълго криех
от себе си очевидната истина.
От страх,
че на глупачка ще заприличам
От страх,
че не ще бъдат очите ми
твоите пристани…
Но сега казвам ти –
трябваш ми…
липсваш ми…
и те обичам...
© Ирен All rights reserved.
