Apr 12, 2017, 11:01 PM

Изповед

610 0 0

От къде да започна, аз не знам. 

Дали от края, или началото? 

Безразличен бях към всички. 

Тя запълваше деня ми с 

брилянти, феерии, благодат. 

Тогава обаче аз не ѝ го казах 

и моля те, читателю, 

тази грешка не прави! 

Сега обичана от друг е тя. 

Няма, не знам какво да ѝ кажа. 

Бях глупак, не осъзнах, и сега 

       такъв ще си остана.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Янко Станчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....