Изповед
Аз имам много грехове,
платих ги всички без остатък.
Живях с вдигната глава
и ще продължа така нататък
Не блазнеха ме слава и пари,
гледах всички в очите.
Дъждът обичам и дори
сгряват ме със студ звездите.
Лъжовен свят не е за мен –
отглежда той слуги и роби,
кръв лее по света с войни,
а земята я застила с гробове.
Говорих прямо и спонтанно –
така загубих много хора,
но истините непрестанно
издигат бързичко стобори.
Ще оставя умни две деца,
няколко пораснали дървета
и книги искрени за обичта,
неоткрита сред човешката несрета.
Да! Аз имам много грехове
и заслужих всичко без остатък.
А пред листа нощем все боли
за несрещнатото в живота кратък...
© Вили Тодоров All rights reserved.
