Изповед
Колко е трудно да бъдеш щастлив,
когато животът е вече измама,
по пътя му - грапав, болезнен, трънлив,
не можеш да сториш ни стъпка голяма.
Догонваш внезапно летящия ръб,
потънал отново в окото на здрача,
смехът е изчезнал, обръща ти гръб,
опитваш се, ала не можеш да плачеш.
Контурът ти в тъмното ще се стопи,
поваля го мракът със хищната лапа,
не ще да останат далечни следи,
лъжовни след тази секунда и дата.
От твоята болка се залез раздира,
а в мида се свива безочната нощ
и вятърът глухите стъпки събира,
а ти си останал, без сила и мощ.
Кога ще прогледнат очите отново
в зениците слънцето да заблести,
светът натежал, като сиво олово
и в него стопяват се всички мечти.
© Миночка Митева All rights reserved.
