Изповед
Обичам те,
като цветна пролет
и
като знойно лято.
Обичам те,
като пожълтяла есен
и
като белоснежна зима.
Обичам те,
когато си в съня ми,
дори по стръмните
пътеки на мислите.
Как искам да ги спра,
за да запечатам
твоето присъствие.
Несправедливо е
да казвам, че е късно...!
Но теб те нямаше!
като цветна пролет
и
като знойно лято.
Обичам те,
като пожълтяла есен
и
като белоснежна зима.
Обичам те,
когато си в съня ми,
дори по стръмните
пътеки на мислите.
Как искам да ги спра,
за да запечатам
твоето присъствие.
Несправедливо е
да казвам, че е късно...!
Но теб те нямаше!
© Николай Пеняшки-Плашков All rights reserved.
Поздравления! 
