Nov 17, 2007, 6:26 PM

Изповед

  Poetry » Love
959 0 7
Обичам те,
като цветна пролет
и
като знойно лято.
Обичам те,
като пожълтяла есен
и
като белоснежна зима.
Обичам те,
когато си в съня ми,
дори по стръмните
пътеки на мислите.
Как искам да ги спра,
за да запечатам
твоето присъствие.
Несправедливо е
да казвам, че е късно...!

Но теб те нямаше!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Пеняшки-Плашков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...