Вековна къща,
замислен дим
над стария комин,
проядено от червеи
изскърцване,
картини прашни,
забравена цигулка
там - в бабината ракла ...
На двора тъжна дюля
снага под плод е свила
и крадешком поглежда
лозата - къдрокосо мила,
а тя - девойка срамежлива,
под извитите ресници
златен грозд си е завила.
Вековна къща
и достолепен дим
над стария комин,
проядено от мислене
изскърцване,
часовник стенен
отегчено кука -
събужда
пожълтели спомени.
© Росица Танчева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
