Вековна къща,
замислен дим
над стария комин,
проядено от червеи
изскърцване,
картини прашни,
забравена цигулка
там - в бабината ракла ...
На двора тъжна дюля
снага под плод е свила
и крадешком поглежда
лозата - къдрокосо мила,
а тя - девойка срамежлива,
под извитите ресници
златен грозд си е завила.
Вековна къща
и достолепен дим
над стария комин,
проядено от мислене
изскърцване,
часовник стенен
отегчено кука -
събужда
пожълтели спомени.
© Росица Танчева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
