Jan 30, 2016, 10:55 AM

Изстрадала душа

  Poetry » Other
1K 0 0

Винаги обречена да страда.
Почернена със злоба и предателство.
Душата и е като дълбока клада.
Сълзите и, са важно доказателство. 

Добра била със всеки,
но опарена остана от живота.
тежко бреме ли ще е за веки.
Не ще ни злато, ни останалото във имота.

Една изстрадала душа.
Наранена и опетнена.
Скитайки, безсънна през нощта.
Вярвайки, че никога не ще бъде победена.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никалас Борисов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...