Lqto (Лилана Танкова)
3 63
Jul 5, 2013, 12:08 PM

Изтърколиха се годините 

  Poetry » Other
951 0 3

Завърнах се към старите  руини,

на детството, към полъха му свиден.

Назад аз тръгнах, към дядовата къща,

вече със име на жена, а не на момиче.

 

Изтърколиха се годините,

а на село вече няма нищо -

и баба, и дядо си отидоха,

а сега и къщата вече е на други.

 

А толкова е грозна, пуста,

но може би е съхранила,

най-хубавите и безгрижни спомени

от онези години. Но вече ми е чужда.

 

Поех назад, видях и татко,

той малко преди баба си замина.

Всички казваха, че толкова си приличаме,

но как да бъда него, като толкова ми липсва...

 

В сърцето ми остават техните лица,

всички мили моменти, онези истински Слънца.

Сега сякаш всичко се разми така,

че дори денят не идва на света със своя нежна светлина.

 

 

 

 

© Лилана Танкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви,Елисавета и Мачибо!
  • Тъжиш! Сигурно има защо. Обикновено човек се обръща към корените си при драматични обрати в живота, когато се освободи от нещо което е било бреме или силна трагедия и търси но не намира ново начало. Тогава се връщаш към корените за да изживееш щастливите мигове пречупени през призмата на носталгията отново и да потърсиш път напред.
  • За съжаление е точно така!Тежко е,но няма как....Времето лети,а ние не можем да го спрем,нали?
Random works
: ??:??