Изтърколиха се годините

Jul 5, 2013, 12:08 PM

Poetry » Other

976 0 3

Завърнах се към старите руини,

на детството, към полъха му свиден.

Назад аз тръгнах, към дядовата къща,

вече със име на жена, а не на момиче.

Изтърколиха се годините,

а на село вече няма нищо -

и баба, и дядо си отидоха,

а сега и къщата вече е на други.

А толкова е грозна, пуста,

но може би е съхранила,

най-хубавите и безгрижни спомени

от онези години. Но вече ми е чужда.

Поех назад, видях и татко,

той малко преди баба си замина.

Всички казваха, че толкова си приличаме,

но как да бъда него, като толкова ми липсва...

В сърцето ми остават техните лица,

всички мили моменти, онези истински Слънца.

Сега сякаш всичко се разми така,

че дори денят не идва на света със своя нежна светлина.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Lqto (Лилана Танкова)

2013-07-11T01:13:28+03:00

Благодаря ви,Елисавета и Мачибо!
SOOOOOOS (ЕТ МАЧИБО ЕДИНАКА)

2013-07-10T18:12:55+03:00

Тъжиш! Сигурно има защо. Обикновено човек се обръща към корените си при драматични обрати в живота, когато се освободи от нещо което е било бреме или силна трагедия и търси но не намира ново начало. Тогава се връщаш към корените за да изживееш щастливите мигове пречупени през призмата на носталгията отново и да потърсиш път напред.
Eli-smo (Елисавета Драгнева)

2013-07-05T13:48:58+03:00

За съжаление е точно така!Тежко е,но няма как....Времето лети,а ние не можем да го спрем,нали?