Изтърколиха се годините
Завърнах се към старите руини,
на детството, към полъха му свиден.
Назад аз тръгнах, към дядовата къща,
вече със име на жена, а не на момиче.
Изтърколиха се годините,
а на село вече няма нищо -
и баба, и дядо си отидоха,
а сега и къщата вече е на други.
А толкова е грозна, пуста,
но може би е съхранила,
най-хубавите и безгрижни спомени
от онези години. Но вече ми е чужда.
Поех назад, видях и татко,
той малко преди баба си замина.
Всички казваха, че толкова си приличаме,
но как да бъда него, като толкова ми липсва...
В сърцето ми остават техните лица,
всички мили моменти, онези истински Слънца.
Сега сякаш всичко се разми така,
че дори денят не идва на света със своя нежна светлина.
© Лилана Танкова All rights reserved.
