Как искам аз да те създам за мене,
По мой модел, единствен и неповторим.
Както майсторът от мека глина
Извайва съд, високо оценим.
Очите сини като синевата,
Лицето светло и добро.
С дъга от чувства ще напълня и душата,
Пороците ще скрия във кутийка от сребро.
Да те създам единствено за мене.
Да бъдеш целия по моя вкус.
И всяка вечер сгушена до тебе,
Душите да говорят, а телата да не спят.
© Ангелина Петкова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
