Не съм тази, за която ме мислите,
няма нищо хубаво в мен.
Излъгах ли ви, хорица?
Как паднахте в моя плен?
Виновна съм, признавам,
измамих ви и нараних,
сърцата смачках ви на топка
и в пожар ги изгорих.
Но те и в огъня живеят
и тупкат си за мен. Уви,
аз лоша съм към вас,
признавам.
Простете ми -
аз съжалявам!
© Маги Петкова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
