При теб отдавна май не е валяло
(а ти очакваше. И взе чадър).
Отминало те "Облачето бяло" –
не роснало дори за твой хатър.
И жаждата почти те е изпила.
Неверие в очите ти гори...
Да можех, и небето бих свалила,
та с капчица поне да те дари.
Но аз съм малко изворче. И в суша
до косъм изтънява моят глас.
Отпий си глътка и постой, послушай –
как в тези живи струйки дишам аз.
© Елица Ангелова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
