Ако от мен поискаш да си тръгнеш,
изплашен от любовния ми порив,
ще ти горча във гърлото до мръкване...
В кръвта ти ще тека като отрова.
Извърнеш ли очи от мен - единствена,
за да последваш дирите на слънцето,
самотен да настигнеш тихо изгрева...
Ще се изгубиш, прокълнат във тъмното.
И да успееш да избягаш някак си,
изплашен от любовния ми порив,
ще скиташ ничий. Точно както вятърът
измамно волен... без земя не може.
© Ева Корназова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
