Ако от мен поискаш да си тръгнеш,
изплашен от любовния ми порив,
ще ти горча във гърлото до мръкване...
В кръвта ти ще тека като отрова.
Извърнеш ли очи от мен - единствена,
за да последваш дирите на слънцето,
самотен да настигнеш тихо изгрева...
Ще се изгубиш, прокълнат във тъмното.
И да успееш да избягаш някак си,
изплашен от любовния ми порив,
ще скиташ ничий. Точно както вятърът
измамно волен... без земя не може.