Изящното е твърде грубо...
... за начина, по който ще ме любиш!
Гали ме с поглед; казвам се Желание.
Косите се вълнуват - нежна пяна,
кораловото им отпий ухание
и мислено се потопи. Да, плитко няма.
Разстилат се по раменете, ти ги следвай,
открий къде е тайният им пристан;
там почва остров, тих и неизследван,
в недрата му мусонен дъх таи се.
Очите ти способни са да го повикат
и ще го сторят - надълбоко се заражда,
едно след друго възприятия помита,
но ти не спирай, пътят продължава.
Поглъщай ме извивка по извивка,
разпалвай се, а мен възпламенявай,
накарай ме да сетя, че ме искаш,
по кожата ми фини перли разпилявай.
Гальовност, страст; с художнически усет
наслагвай на безумието ми нюанси...
Крещя без глас, утихвам; устни в устни,
сакралност, съкровеност, тайнство.
© Таня Донова All rights reserved.
