Жабокът
Автобиографична ода
Красив съм, лъскаво зелен,
но малко хора ме разбират.
Изглеждам някак си студен,
когато глупави очи се взират.
Не пея, като славей през нощта.
Не нижа звънки поетични трели.
Усещам, че живот кипи в калта
от твари в блатото успели.
Жабок съм, не нещастен принц.
Отчаяно жадуващ за принцеса.
Звучи изцяло, като глупав виц,
създаден в мислите на поетеса.
Сред блатото останах вече сам,
безкрайно много там са пеликани.
Поглъщат всеки без да ги е срам
в живота чувстват се за великани.
Усмихвам се, устата ми голяма.
Направил я е Бог за този смях.
Тя винаги е неприятно пряма,
а другите приемат го за грях.
Спокойно скачам до светци узрели.
Те даже Господ учат на живот.
Усещат се за много умни, смели
щастливи в робския хомот.
Ще спра до тук, за да не прозвучи, като "Жабиада" :)
© Гедеон All rights reserved.
