Небето есенно заплака...
А аз останах тъжен и сам.
И от никой вече не очаквам
в душата ми да запали плам.
А ти, къде си?Ти къде си?!
Знам,че само ти не ме виниш.
Реката на любовта отнесе
чувствата на недовършен химн.
Безутетешна, есента застила
колоратура несподелена страст...
Над мен са дъждовните предели.
А ти, къде си в жадувания час?
© Стойчо Станев All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
