Жар
Срамувам се пред тебе да застана.
Срамувам се от жалките си грешки.
Дори да ми простиш, ще се разпадна,
дори да ме обичаш, ще е тежко.
Едничко само в цялото ме плаши
и даже да те няма предпочитам.
Страхувам се от чувствата си бясни.
Боли ме просто - толкова те искам.
И силата усещам непокорна
на порива безумен на сърцето.
От теб да се откажа е възможно,
за да запазя разума си сетен.
Какво у мене жадно си събудил,
коя окова с нежност си изтръгнал?
Пред теб да проговоря се срамувам,
защото крия в устните си въглен.
