Sep 12, 2025, 10:10 PM

Жарава под миглите

199 0 0

„Всеки сън на детето е като нестинарски танц — невидим ритуал за бъдещето.“   Авторът

 

 

Скриха се те — последните
слънчеви лъчи и заспаха
насред поляната от лунички
върху бузките на щерката
под сянката на миглите...

 

Сънчо разпери тънки пръсти
и вплете в косите ѝ
нишки от вечерен вятър,
а щурците тихо ѝ запяха
песен за звездите,
които вече надничаха
в небето —
една по една,
като светулки от сън
на Нестинарка,
пееща и танцуваща върху жаравата —
за плодородие,
за здраве и късмет.
А сънят,
бе сънят на Нестинарка,
която носеше в гърдите си
ритъма на тъпана —
удар след удар,
като сърцето на планината.

Тя вървеше по жаравата
и всяка искра
се превръщаше в звезда
над поляната,
а сенките край нея
се извиваха в хоро
с невидими самодиви.

 

От съня на Нестинарката
се преля светлина —
като мека пелена от утро,
която докосна
бузките на щерката.

И пламъците, що танцуваха в нощта,
се превърнаха във топли сънища
под сянката на нейните мигли.
Тя се усмихна в съня си —
и сякаш самата земя
пое дъх от обич,
за да я пази.

 

И в утрото,
когато пак се събуди,
слънчевите лъчи се върнаха —
плахи, засмени,
да я целунат по челото.

Те заиграха по луничките ѝ,
както вчера,
и сякаш никога
не бяха заспивали
насред поляната
върху бузките на щерката.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гюрхан All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...