Някой ден от душата ми не
ще остане нищо и сама в
двореца от агония тя ще
проклина секундите живот!
Ти не ме разбра ,нали?
Дори не се опита!
Просто протегна ръка
за сбогом и замина!
Убий ме!Аз не искам
да живея-след теб шептях,
но ти не чу моята молба!
Сега остана само тя-смърта
да бъде моята утеха!
© Петя All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
