Иска ми се
да те запазя
само за себе си,
за света
да бъдем
невидими;
да те скрия
дълбоко
в сърцето си,
океан
да погълне
следите ни.
Устните ти
да докосна
с пръсти,
когато
искаш да
разкажеш за нас –
да идвам
в дома ти
по-късно,
на пръсти,
потайно,
без шепот и глас.
Иска ми се
да запазя
усмивката ти,
да не знае
никой за
нея...
Далеч от фалша
на света
да бъда истинска;
да ме докосваш,
да ме имаш,
да живея.
© Илияна Дадарова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
