В преддверието на Несбъднатото
набъбва Липсата
от допира на Светлото и Тъмното,
на „искам” и „не искам”.
Прегракнали от виене мълчания,
със раздърпани джобове от вини,
умират гладни, нецелунати от вяра
под сенките на „няма” и „дали?”
Зазидано, Възможното се блъска
във катинара на „не мога”, „не сега”...
Но дори всички мигове да са заключени -
Желанието е отключена врата...
© Веселка Стойнева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
