От тълпата мен ме някой пита,
желая ли да бъда крал.
С приближена, достолепна свита,
какъв живот ли бих живял!
Реших, на истината ще заложа,
нея можеш трудно да понесеш.
В живота здраве, дай ми Боже,
иначе ще се превърна в леш.
Славата от човека си отива
дори сърцето му да е гранит.
И крал да си, стъпиш ли на криво,
от съдбата все ще бъдеш бит!
© Миночка Митева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
