Dec 25, 2014, 4:18 PM

Жена 

  Poetry » White poetry
828 0 0

                 ЖЕНА

 

 

Ще чакаш, ще мечтаеш, ще витаеш,

ще бъркаш,  ще будуваш, ще жадуваш.

Ще каже някой, та нали това е без пари.

Да, но понякога това са излъгани мечти,

които оставят рани и  толкова много ни боли.

 

 

И плащаме цена, по-скъпа от пари,

когато на тази житейска сцена

някой от онези мъжки ”гробари”

нашите надежди попари.

 

 

А ти си просто една жена.

Имаш нужда от любов и закрила.

А как  съжаляваш понякога,

че сърце пред мъж си  разкрила

и от слабост да обичаш сгрешила.

 

 

С твойте прострени ръце за прегръдка,

вместо обич и нежност ти да обгърнеш,

в жалка играчка можеш да се превърнеш

и се пази от мъжка похот и мерзост да не повърнеш.

 

 

Бъди горда жена, дръзка, но мила.

Бъди съблазнителка, но не уловима.

Бъди за мъжете незабравима.

Бъди понякога, ако трябва, жестока,

но, моля те, никога не се превръщай в стока.

© Петранка Илиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??