Жена такава, ако те помоли
Прилича на изгубено море,
а пролетта я следва, още гола.
Бряг няма, който може да я спре,
жена такава никога не мо́ли...
... По устните й зъзне тишина,
в косите й игли пилее огън,
как се разлюбва влюбена жена,
и се целуват приливи за сбогом?!
Линее жадна пълната луна,
топи се в тъмното като отрова.
Жените са безброй, но е една,
фатално лудата, в очи готова
да приюти избухнало море
и да сече през бурята напряко,
откраднала от сън да разбере
дали и в тебе времето е спряло.
... от капките на сините мъгли
тя вае пух и шепот на тополи,
а есента в очите й вали́.
Жена такава, ако те помоли...
© Красимира Чакърова All rights reserved.
