Жената в ножиците
За онези рози ще ти пиша.
Нечервените.
И за миговете
в целофан.
Поредните.
Подредени кадрово
в очите ù.
По колода същите
като предишните.
Тя не даде всичко.
Нищо не си взе,
освен -
цигарите...
И вазата.
От онези рози,
нечервените.
Безлистните.
Със ръце от ножици
прегърна времето.
Скъса се пространството
в пределност.
Намери я - изгубена.
Изгуби. Прозаично.
Както другите
и другите... и чуждите.
И немигновено
Тя превърна се
в старата.
Обичта, която вчера
си рисувал по прозорците
с пергел от ред,
начало, край
и нечервено.
Върна и хвърчилото на лятото.
Цветни стъклописи
посолиха вятъра.
Вчера беше боса
като Първата.
Вчера беше повече от всякога.
Джема...
той не е сърцето ти.
Той е пулсът.
На усмивки,
театрално скрили
страховете,
от бодли,
които хапят чувства
във изричане.
Страхове.
От... За
Жената в ножиците,
която ще обича,
някога...
дори неистински.
© Киара All rights reserved.
