Jan 11, 2007, 12:35 PM

Жестока болка

  Poetry
1.6K 1 4
Загубих те отново...За пореден път.
Загубих те, но днес не мога коленичейки да моля.
Загубих те, сълзите ми едва ли някога ще спрат.
Загубих те...това била е Божията воля.

Не е поредното ни скарване, нито пък лъжа.
Изгубих те и днес, и утре ще те няма.
Не е поредната измислица или игра,
в сърцето ми остави празнота голяма.

Иска ми седа докосна всяка част от твоето лице.
Иска ми се да си с мене всеки час и всеки ден.
Иска ми се и ще бъдеш жив в моето сърце.
Иска ми се да си мойта доживотна песен, а не обикновен рефрен.

Обещавам, ще живееш винаги чрез мен.
Никога не ще се отрека от любовта!
Всяка нова случка до последният ми ден...
Едно научих:боли жестоко да обичаш въпреки смъртта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора All rights reserved.

Comments

Comments

  • Болката наистина е жестока! Колко ми е познато това, за което си писала..Браво Теди, ти си силна
  • Честит Рожден Ден, мила Теди!!!
    Здраве и много късмет ти желая!
  • Дано пишейки да превъзмогнеш тази болка...зная колко боли!!!Възхищавам ти се!!!!
  • Поздравявам те-много ми хареса.

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...