Dec 26, 2006, 2:16 PM

Жестока обич

  Poetry
1.3K 0 3

Обичам те безмилостно и силно,
обичам те с пламнало сърце,
когато си така далече
душата ми болезнено живее!

С такава сила те желая
и огън буен в мен гори,
в горещи пламаци трептя
за да успея да те задържа.

Каква е тази силна обич,
какво е чудото в мен,
така се чувствам че не смея
без теб и ден да изживея.

И болката е тъй жестока
в нея обичта трепти,
една любов  да преживея
с една любов ме ти дари.

Със спомени не бих могла
тъгата си да утоля
ела при мене ти в ноща
и тази обич аз да възкреся.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия Спасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...