Житие на питие

“Какво е тъгата?

Тъгата е, когато един човек отива при друг и много пие. ( Дани 7 г.)”

Излязох! Имах нужда от приятел...

И не след дълго влязох в празен бар.

Поръчах скъпо уиски без да мисля после как ли ще го плащам,

подпрях с ръце главата тежка, защото мъчеше ме спомен стар...

Въздишка! После казах: “Майната му, и това ще мине...”

Огледах се наоколо, отпих горчива глътка топлина...

Проскърца в тишината столът плахо,

сърцето сви се, чувствайки вина...

Уж казват, че във самотата криел се копнежа,

да намериш своята любов отново...

А, само ако знаеш колко трудно е сред гарги себе си да браниш,

когато сърцето е орлово...

Дали пиян съм? Мисля... Не!

Поръчвам втора чаша... За мъничко поне да мога да се сгрея!

И точно там, когато лентата се скъса и всичко във главата ми размъти се,

намирам силите да споделя, болката в душата да излея.

Навън е тъмно! Късно станало е...

И може би дори ще завали...

И да избърша сълзите в очите си е време...

Платена сметка! Стъпки в тишината... Отивам си! Това се искаше, нали?