Mar 12, 2008, 6:37 AM

Жива съм

  Poetry
833 0 1

                           Жива съм

 

 Отново щастието аз познах                           

След дълго лутане в живота

Отново щастлива съм успях да кажа

Отново живея живот изпълнен с красота

 

Познах те аз в залязващата своя младост

Така превързах се към теб

Но какво била съм аз за теб

Освен глупачка, наивничка може би

 

Но ето, че ръка подаде ми отново

Човек стоял до мене много дълго

Щастието в очите му открих

А любовта му странна но някак истинска и вярна е била към мен

 

Питаш ме ти?

Щастлива ли си?

 Да, както никога преди

Раните от обидите твои зарастнаха

Остана само споменът далече

Че нявга аз съм те познала

 

О, как прекрасно е

Отново да съм жива

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марияна Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...