Живееш ми се!
Не ме търси във тихи ветрове,
във капките на пролетния дъжд.
Във цвят липа или в лале.
Не, няма ме и в цъфналата ръж.
Аз идвам след дълбокия ти сън.
След нощи и кошмари те събудих.
Камбана съм и шепот, като звън.
Страстта на окованата ти лудост.
Не ще ме озаптиш със страхове -
oтдавна ми се кланят във краката.
Познавам я смъртта. Живота - не.
Живееш ми се. Ти си ми съдбата!
Не ме търси, защото аз съм тук!
Стихия. Крепост. Храм. И покаяние.
Ще бъда точно аз. И никой друг.
Любов и твое дяволско желание...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов All rights reserved.
