Aug 5, 2015, 12:34 AM

Живейте нататък

  Poetry » Civic
959 0 0

Родих се, живях и после смъртта
понесе нагоре незнайна душа.
Какво сътворих? Какво ще остане?
Светът продължава, не ще да престане!

Мисъл след мисъл и все напориста,
май тя ще остане след мене на листа!
Но кой ще чете словата безкрайни,
ако няма преплетени, нечии тайни?

Щом няма на листа думи клеветни,
не са интересни на тъмни субекти.
Няма да слушам, неща да говоря!
Кажете ми вие, закакво да споря?

Пиша, чета и пак продължавам
знам, че така след смъртта оставам.
Животът е кратък, животът е низ,
Живейте нататък, стига каприз! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...