Nov 11, 2008, 8:16 AM

Живея за момента

  Poetry » Love
1.2K 0 3
Искам да попия аромата,
усещам допирна любов.
Кожата ти, нежна, родена от сатен,
се слива с ритъм в моята душа.

Спомен, леко хладен,
притаих в моето сърце.
Очите, живи, превърнати в кристал,
се впиват с тръпка в една жена.

Какво направи, удоволствие,
зададох хиляди въпроси.
Отговори не давай!
Живея за момента.

                                                                                                                                             За М.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Шоколадка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...