Sep 23, 2018, 9:46 AM

Живи бои

  Poetry » Other
1.4K 2 2

В небето на очите ми пътуват облаци

Акварел или пастел са думите във нежни пръсти

Рисуващи във висините

На лекокрилите ни птици

 

Не зная и не питам

От какво направени телата са

На багрите

Защото съм целувал на солта горещите кристали

Които съм прераждал във искрата си

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Радвам се да ви видя на страницата си, Младен и Мариана!
  • Красиво е, Бърнс. Поздравявам те!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...