Животът е вечно движение,
своеобразна магия -
ту видима, ту невидима
е тя за очите,
но винаги е осезаема за душите.
Ту добро, ту зло,
ту чисто, ту мръсотия -
непрекъснато някого
или нещо докосваме
и бавно се износваме.
Видима или невидима -
вечна енергия
приемаме и отдаваме,
поемаме и додаваме
и неусетно остаряваме.
Животът -
вечно докосване,
бавно износване,
неусетно остаряване
и в друг живот превъплащаване.
© Анна Попова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
