maiaan (Мая Ангелова)
134 337
Jan 27, 2016, 7:51 AM

Живот 

  Poetry » Other
323 0 4

 

Как мога времето да спра?

И да се върна там, където днес е тихо.

Парцалената кукла е сама,

попила детски смях и страхове измислени.

Уж силни сме, а често коленичим,

когато спомен влезе във зениците

из лабиринта на живота криволичим

и молим често да приличаме на птиците.

От толкова вини, натрупани с годините,

пропускаме съществени знамения,

рисуваме насън мечтите – сините,

а търсим изход в чужди мнения.

От себе си се мъчим да избягаме

със пеперудени души с криле от камъни,

а колко малко ни е нужно само

да съживим лицата мраморни.

То времето… не може да се спре…

maiaan

 

 
 

 

 

© Мая Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??