Ж ивотът често е суров,
И ма и болка и любов
В него, но какъвто и да е,
Обичам си го от сърце!
Т ой е божи дар и благословия,
К расив, радостен, труден, орисия.
А може би просто избор мой?
Т акъв е и това е той:
О рис, съдба,
О бич, мечта,
М ъка и светлина,
А също и красота,
Я сна е моя следа!
© Людмила Данова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
