Ж ивотът често е суров,
И ма и болка и любов
В него, но какъвто и да е,
Обичам си го от сърце!
Т ой е божи дар и благословия,
К расив, радостен, труден, орисия.
А може би просто избор мой?
Т акъв е и това е той:
О рис, съдба,
О бич, мечта,
М ъка и светлина,
А също и красота,
Я сна е моя следа!
© Людмила Данова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
