Ж ивотът често е суров,
И ма и болка и любов
В него, но какъвто и да е,
Обичам си го от сърце!
Т ой е божи дар и благословия,
К расив, радостен, труден, орисия.
А може би просто избор мой?
Т акъв е и това е той:
О рис, съдба,
О бич, мечта,
М ъка и светлина,
А също и красота,
Я сна е моя следа!
© Людмила Данова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
