Живот подари ми
Като комета се спусна
от орбити силна,
връхлетя по пътя си
в живота ми стилна.
Увлече ме силата
и твоята хубост.
Забравих покоя,
неспособен на грубост.
Излязох от строя.
И огнена струя
изгори в мен сивото,
остана дълбоко
единствено живото.
Прегърнах живота,
омайният вятър
отвори Кивота.
И после...
Екстаз... и наслада.
Огнени пръски.
Заслужена клада.
Гледах в тебе,
преситен от чакане.
Живот подари ми
в миг...
без разтакане!
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
