Животът...
Оценки, преценки и думи обидни.
Дните изминали така са ми свидни.
Цветя и останки във мене горят.
И раните стари все още болят.
Мечтата и истината... Думите две.
Надежда, която животът отне.
Борба и безсилие. Как да живееш?
Сълзи и изгнание - защо да се смееш?
И болко отминали... Прашни следи.
И страшното минало с плах глас ти шепти.
И дните сегашни до болка те плашат.
Болезнена кашлица от спомени прашни.
Кръстопът огромен и път еднозначен.
Животът тъй светъл е толкова мрачен.
Много надежди и вяра едничка.
Ти псуваш и мразиш, но всъщност обичаш.
Часовникът спрял, все още работи.
Пианото свири с объркани ноти.
Неясно във ясното и път във безкрая.
Проклинам и мразя, обичам, желая.
Издраната плоча във тебе звучи.
А новата песен все още мълчи.
Любов във омразата и вяра в безверието.
Лъжа, скрита в истина, надежда в поверието.
Бори се, бори се, малко човече!
И дишай, живей, нямаш друго ти вече!!!
© Петя Терзийска All rights reserved.
