Животът нарязва мечтите
Нощта притихва безлика, студена
и мракът натяга своя пъклен капан.
Стъпки отекват в мъглата смутена,
от грях и лъжи, без капчица свян.
В бездна политат спомени, клетви,
мислиш, че всичко е свършило, край.
Греховете си шиеш с нишки проклети,
но нишката скъсва се, скъсва се, знай.
Животът нарязва на дребно мечтите
и ти се разпадаш до лепкава кал.
Защо не избърса от очите сълзите,
на тези от които си грабил без жал?
Но няма закъснение, няма забрава,
звездите изчезват зад сянка от мрак.
Възмездие има, справедливост раздава
и всеки поема дължимия знак!
© Миночка Митева All rights reserved.
