Животът, немирен хлапак
Животът препуска - немирен хлапак,
за миг се огледаш и тупнал в кана́вка.
Посипвай го с пепел, забърсвай го пак...
Зарива те с изпити, няма поправки.
Замеря те с кал, после бърше ти бузите,
игриво ти праща въздушни целувки.
Не чакай да плакне от мръсното ризите.
Не ти иска прошката, нито преструвките.
Животът те дъвче дока́то омекнеш,
изсмуква ти сладкото, после изплюва.
Един ден ще литнеш, а друг ден ще клекнеш.
Редуват се удари, после милувки.
Недей го гълча́ и не му се сърди -
той просто такъв е. И пак те обича,
макар тук-таме любовта да боли.
Животът хлапак е, той вечно ще тича.
© Миглена Миткова All rights reserved.
