Животът ни без другия
Каза, че не ме обичал.
Имал си една, такава... друга.
Друга - с образ на момиче,
дето иска за съпруга.
С ласкави целувки да го буди,
да му шепне за деца и старост,
да го чака, да не бъде блуден,
щом място не намира, а е бесен.
Разговаряхме надълго, нашироко,
и аз усмихнах се... и го изпратих,
да отиде там, където
щастието ще намери.
Каза, че не ме обичал!
Каза ми... и аз го пуснах.
Отворих му вратата (да не страда...)
(Не мене той, а него аз изпуснах.)
Но още ме спасява тази мисъл,
когато самотата ме налегне...
"Щастлив е с нея и го чувствам,
а с мене щеше да повехне!"
Тогава аз по малко се усмихвам
и радвам се докато вънка мръкне.
Хубаво е, че сега и той се смее...
Добре, че го оставих да си тръгне!
Имал си една, такава... друга.
Друга - с образ на момиче,
дето иска за съпруга.
С ласкави целувки да го буди,
да му шепне за деца и старост,
да го чака, да не бъде блуден,
щом място не намира, а е бесен.
Разговаряхме надълго, нашироко,
и аз усмихнах се... и го изпратих,
да отиде там, където
щастието ще намери.
Каза, че не ме обичал!
Каза ми... и аз го пуснах.
Отворих му вратата (да не страда...)
(Не мене той, а него аз изпуснах.)
Но още ме спасява тази мисъл,
когато самотата ме налегне...
"Щастлив е с нея и го чувствам,
а с мене щеше да повехне!"
Тогава аз по малко се усмихвам
и радвам се докато вънка мръкне.
Хубаво е, че сега и той се смее...
Добре, че го оставих да си тръгне!
© Деница Красимирова All rights reserved.
