Йонада

Към звезди далечни,

всяка нощ поглеждам.

Към красотите вечни,

взор блажено свеждам.

Сърце, душа и ум,

към домът ме дърпат.

През целият вселенски друм,

вкъщи пак ще се завърна.

О! Йонада… Мила и тъй прекрасна.

О! Любима, която дните мои осмисляш.

За теб, най-вече,

сърцето ми копнее.

Защо си тъй далече,

душата ми по теб да крее.

В очите ти зелени,

някой ден отново ще се вглеждам.

Дълг тече в моите вени,

друга не желая да поглеждам.

И таз планета, с името „Земя”,

от начало, може би, обикнах.

Сега всичко, е сякаш на шега,

Когато в грехът човешки,

на дълбоко вникнах.

В нейнити чуждоземки страстни,

не веднъж и дваж се влюбих.

С тез същества красиви, сластни,
устоях, но разума си не погубих.

Пътувах през съзвездия,
галактики, дори вселени…
Красотата на сътворението видях!
Видове с разум надарени,
в обятията техни, плаках и се смях.

Но, Йонада!!! Сърцето ми едничко,

за теб продължава да препуска,

Във вселената за мене ти си всичко,

и без теб да бъда – умът ми
тъй жална мисъл не допуска.

Готов съм да усещам,

самотата на безкрая.
С радост тази мисъл ще посрещам,
и пак за ласките ти ще мечтая.

Денят съдбоносен наближава.

Отдавна чакан. Таз планета да напусна.
Мисълта за туй силно ме влудява,
в бяг момчешки към тебе да препусна.

Отново ще „преплувам”,

океанът от звезди.

Склонен съм да негодувам,

И нека „Бог” да ми прости.

Йонада, Йонада, Йонада…

Прелестно творение,

нежна топлота.
Красиво вдъхновение,
слънчев лъч и голота.
Мъдростта на вековете.
Моля… Грехът простете!
Ах… Йонада! Скъпа мила моя…
Галактическа Принцесо…
Връщам се при теб!!!
Завинаги, завинаги…

Завинаги…