Защо твърдят, че есента е тъжна –
листата ѝ са хиляди слънца,
които топлината с жар поддържат
в сезона на разбитите сърца.
И не дъждът сълзите насъбрал е,
изплакани в раздяла без любов.
По всяко време има и страдание,
но има и надежда с благослов.
Във облаци тъгата есен скрива.
Усмивки падат с жълтите листа.
А в сенките прибягва самодива
в магия претворила обичта.
© Диана Фъртунова All rights reserved.
The work is a contestant:
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
