Пред олтара, цялата в бяло…
ме остави, да чакам…
да плача…
да страдам…
И само твоите стъпки в снега останаха,
когато си тръгна със „Сбогом”…
а ледени късове в сърцето забиваха
думите „…По добър заслужаваш…
Прости!” …
Как да забравя, как да простя?...
Как да продължа да живея???
© Доби Константинова All rights reserved.
А за стиха - Харесва ми!