Как да те изтръгна от мислите
Как да те изтръгна от мислите,
щом опитам, по-силно боли,
по тъжни блещукат звездите,
по жадувани, твоите очи.
Казват, времето всичко лекува
и раните, по-малко кървят,
но по-силно сърцето тактува,
щом спомени в пулса кръжат.
Без чувства остане ли душата,
по улей на деня, като крадец,
промъква се пак красотата,
вдъхновила, не един творец.
Времето не познава граници,
но ограничено е то за нас,
провокира ни с нашите рани,
и отново се смее на глас.
Човекът е клетка в безкрая,
изтъкан е животът от страсти,
ще тъгувам понякога, но зная,
мъката, в любов ще прерасне!
© Миночка Митева All rights reserved.
