Apr 24, 2016, 9:50 PM

Как горят добрите момичета

  Poetry
1.4K 0 12

Ръцете му се спуснаха надолу
(към зоната на нулево стеснение).
За първи път усетих, че съм гола.
Със рокля бях.Но не и с извинения.

 

Забравих всеки минал предразсъдък.
Забравих даже името си. Мислите.
В главата ми - без намек за разсъдък -
се гонеха копнежи с надпис "Искам те!"

 

Не ми помогнаха особено очите му -
изпи(т)ваха ме с дяволска настойчивост.
По кожата ми впиха се следите му
до степен на влудяваща устойчивост.

 

И станах огън. Без да ме вълнува
какво ще стане после между двама ни.
Не помня някога така да съм целувана.
Но помня как превърнах се във пламъци.

 

---

Когато утре пак ще съм прилична,
с познатото на всички възпитание,
единствен той ще знае за различната
пламтяща същност в моите очертания,

 

която денем се преструва на светица,
а нощем дяволски трепери от възбуда.
Така сме ние - кротките момичета -
веднъж разпалени, горим със своя лудост.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теди All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...