Как искам да ме хванеш за ръка,
да бъда твоето момиче,
когато дойде есента,
и само мене да обичаш.
Да чувам топлия ти глас:
"Щастливи сме, а плачем... жалко!"
Съдбата благосклонна ли е с нас,
до края да сме заедно, дори за малко!
Косите ни от сняг да побелеят,
но пак да бъдем влюбени деца,
очите ни от щастие да греят,
усмихнати и влюбени слънца.
© Валка All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
